RATIO – форум за популярна наука

В България все повече набират сила идеи, които целят преди всичко да провокират младите хора да открият призванието си. Като започнем от школи за най-малките, минем през различни профили в училище и множество състезания (като FIRST LEGO League за наука и роботика) и стигнем до различни събития за по-големите.

Едно такова събитие за първи път очакваме да се случи в събота, на 29 октомври, 2012 г. от 10:30 в Младежкия театър. Насочено е към ученици от по-горните гимназиални класове, студенти и млади хора, които още не са открили областта, в която биха дали всичко от себе си и то с огромно удоволствие. Зад RATIO стои неправителствената организация „Еволюционен поглед“ и неуморните Любомир Бабуров и Василена Вълчанова.

В програмата са включени местни и чуждестранни лектори, които ще говорят по теми от психологията, математиката и физиката. Нивото ще е съвсем достъпно и разбираемо. Целта не е да се организира научна конференция, където лекторите да се докажат пред колегите си. Желанието на организаторите и лекторите е един ден участниците във форума да станат уважавани в своите области специалисти и на свой ред да започнат да водят интересни лекции на младите хора, с които да ги запалят.

Билети могат да бъдат закупени от BGBileti.com, а програмата можете да намерите на сайта на форума. Дано това събитие е първото от серия подобни и вдъхновяващи мероприятия. Първите резултати ще можем да видим само след няколко години.

Да препоръчаш бивш работодател!

Представете си, че трябва да напишете препоръка на свой бивш работодател. Какво ще напишете? Как ще го представите?

Няма да влизам в подробности за причините поради, които човек напуска дадена работа. Но това се случва. И според мен е изключително важно да запазите добрите отношение със своя работодател и екипа от хора, с които работите. Може би тези „добри отношения“ на някой му звучи като хубаво пожелание или едно от онези неща, за които на един приятел на приятел му се е случило.

Като специалист мога да се похваля, че запазих добри отношение с всичките си бивши работодатели. С двама от тях дори сме партньори. Така в един момент аз трябваше да дам препоръка към бивш работодател.

В този момент впечатление ми направиха няколко неща, като например, че работодателят поиска препоръка от мен. Това не говори само за успехите постигнати от моя страна в партньорството. Това говори, че той самият е достатъчно зрял, за да не се притеснява да поиска препоръка.

Изглежда Информационните технологии, бизнесът, в който сме, все повече и повече не може да следва модел на служител и работодател. Всички ние имаме ангажименти, цели, мечти, но освен всичко това искам да се борим за правилната идея. А това понякога означава формално да сме служители, друг път партньори и понякога работодатели.

Интересно ми е, дали на някой друг му се е случвало да напише препоръка към бивш работодател?

Коледно обещание

Тъй като съм част от проект, който е новост за страната, а и за по-голямата част от света, обещавам, че ще се отнасям с уважение и приключенско отношение към всяко нещо, което е ново и различно за мен. Дотук тази година опитах суши, стрелба, топнах се в аквариум с рибки, бях съдия в състезанието FLL в Полша, а сега чакам с нетърпение най-новата екстремна атракция „пайпремблинг“. Този проект спечели една от наградите Empower преди почти два месеца и имайки предвид сериозното жури, оценило проекта, той със сигурност си заслужава.

В оставащите няколко дни от тази година е време да си направя нов списък за следващата. Надявам се и Училището по роботика „Robopartans“ да присъства в нечии списъци. Весела Коледа!

Работа в екип

Да работиш в екип е трудно нещо. Опитваме се да учим децата в занятията по роботика да работят по двама. В състезанията FLL отборите са от 5 до 10 човека, които се предполага да работят с един робот. И така като наблюдавам децата отстрани си давам сметка, че ние възрастните не сме по-различни. Борим се за някаква роля в екипа и започваме да се държим по определен начин в зависимост от тази роля.

Мениджърите си придават важности, а по-неопитните често се опитват да „минат метър“. Първите си мечтаят екипите им да работят бързо и качествено, понякога дори не за много пари, а втората група си представят ръководния кадър като голям професионалист, който винаги е насреща за компетентна помощ, и който никога не обръща внимание дали хората му си тръгват от работа в 4 или прекарват 3 часа обедна почивка.

Хубавото на това да работиш две неща едновременно и то на различна позиция по отношение на опита е, че не ти остава време да се самозабравиш. Едновременно съм по-опитна и съм извоювала уважение в екипа, в чието създаване участвах, и в същото време съм неопитен програмист в друг екип, в друга фирма. В единия случай се отнасям с тези, на които искам да предам знания и опит, с подходящото отношение и уважение, а в другия – се старая да се възползвам от всяка възможност, за да се уча и да допринасям за развитието на организацията, за която работя. В идеалния случай, този, който управлява други хора, е по-опитен от тях и има на какво да ги научи. Това е разликата между тях. Ето и конкретен пример: преди време обещах да помогна с конкретна задача в Robopartans. Направих го без да пришпорвам човека, който работеше по задачата. Усетих къде му е трудно и заедно се справихме с проблема. Очаквах от този човек активност  и желание за работа, беше важно да научи нови неща, както и стана. На другия ден отидох на работа, от мен се очакваше да свърша неща, с които не се бях занимавала до сега. Спомних си какво ми е направило впечатление предния ден, когато аз съм била в позицията на по-знаеща. Определено беше от полза в един и същ момент да съм в две тотално различни роли. Дадох си сметка какво искам аз от някого и го приложих върху себе си. Резултатът не закъсня. Задачата ми беше изпълнена, без да губя уважението на моя мениджър.

Ако понякога се съмнявате, че не се държите адекватно в едната или в другата роля, защо не се опитате да промените нещо. Не просто да си представите себе си „в обувките на другия“, а наистина да предприемете необходимата промяна. Само така можете да разберете наистина дали имате отношението и опита да сте начело на екип, или сте достатъчно активен и отдаден на работата си като служител. След като направите този малък експеримент, не забравяйте да си извадите поуките от него и да се поучите. Бихте ли променили нещо в държанието и отношението си?

Две години Robopartans, две години приключения

На 5 декември Училище по роботика Robopartans навърши две години. Това не е денят, в който регистрирахме фирмата. Това е денят, в който заедно с Кирил Митов седнахме и си казахме: „Може да е лудост, но ще го направим“.

Горе долу имахме идея какво и как да направим. За около ден измислихме името, а за още ден – логото. И така започна всичко. През тези две години правих какво ли не. От ръчно надписване на визитни картички, до строене на роботи, измисляне на стратегия и програма, демонстрации пред ученици, водене на занятия, местене на роботи, лаптопи, разклонители, чистене на офиса след занятия, участване в различни програми и конкурси (наградата Empower, бизнес наградите на списание Forbes), и какво ли още не. И всичко това, докато работех в софтуерната фирма, в която работя и до днес. Повечето ми приятели не можеха да ме разберат, какво толкова правя, че не мога да изляза, дори и за час. Мисля, че чак сега започват да разбират.
Преди около година си дадохме сметка, че няма да успеем да направим училището голямо и успешно, когато вършим всичко само двама. Сами избрахме страхотните момчета и момичета, с които да работим. Да, тогава бяха млади и неопитни, но с такова желание за интересна и вдъхновяваща работа, и такъв пламък в очите, каквито можехме да открием само у самите себе си.

Това беше началото на една нова епоха за училището. Малко по малко то започна да води собствен живот. Вече всички имахме напечатани визитки, изграждахме марка, забавлявахме се с децата, възползвахме се от всяка предоставена възможност, за да развиваме потенциала си. Сега като го описвам звучи лесно и забавно. Не е лесно. През тези две години неведнъж видях ръба на силите си. Вероятно най-трудно ми беше да осъзная, че за да водя нормален живот, трябва да се доверя на хората, които сама бях избрала като част от Robopartans. За около половин година видях, че те се справят не по-зле от мен и че училището може да се развива и без да съм там непрекъснато.

Сега като погледна назад не съжалявам нито за миг за бизнес проекта, който стартирахме по време на криза, за безсънните нощи, за емоциите, за усмивките на децата, за признанието, което срещаме у все повече хора. Ако сега трябва да се върна назад и отново да взема решение да стартирам или не, отговорът със сигурност ще е положителен.

В трудни моменти често си повтарям: „Ако беше лесно, всеки щеше да го прави!“ Не се отказвайте да сбъднете идеите си. Ако не стане от първия, ще успеете от втория опит. А след една година ще духнете първата свещичка от тортата в чест на вашия успех.