Криворазбраният фалит

„If you never make mistakes, you would never come up with anything original“. Ken Robinson

Поводът да напиша тази статия е една емисия новини на Бтв, за която взеха интервю и от мен. Можете да гледате материала след минута 16:50.

Основната тема е излязло от НСИ изследване според, което в България има 1 000 000 фирми, но едва една трета от тях са действащи. До тук добре. И докато журналистите представят нещата в цифри, без да изразяват мнение, в следващата част се взима интервю от господин Камен Колев от Българска Стопанска Камара, който казва, цитирам: „93 % от фирмите спират да съществуват след 5-тата година. Всъщност те генерират и тази безработица, която през последните две години доведе до закриването на 320 000 работни места“, край на цитата.

Тоест едва 1 на 10 или 11 фирми продължава да съществува след 5-тата година. Което не е лошо. Това не е проблем. Това показва, че икономиката е жива. Че оцеляват само най-добрите. Това показва, че несериозните фирми за мебели, за които толкова гледаме в Господари на ефира, в един момент ще спрат да съществуват. Това показва, че монтьорите, след чиято намеса предницата на колата тропа още повече или, че хотелите и заведенията и туристическите оператори, в които липсва всякакво отношение към клиента в един момент спират да същъствуват.

Но какво се случва след като фалират? Можеби не всички, но съм сигурен, че част от тях стават по-добри в своя бизнес. Вече знаят как не се прави. Вече имат един незаменим опит, който със сигурност ще им помогне в бъдеще, когато регистрират следващата фирма и започнат следващия бизнес. Тези фалити не генерират безработица. Тези фалити освобождават икономиката от дейностите, които още не са узряли, или които не се реализират правилно.

Нещо характерно за нас, хората от стария континент е, че сме изключително социални. За много от нас след университет започваш работа, работиш 25 години в една фирма, после още 15 в друга и евентуално се пенсионираш. На много места в Европа, това да уволниш служител е трудно, с големи компенсации и бумащина, което дори е залегнало в законодателството на много страни. А това да фалираш си е направо ужасно. Изглежда хората така го разбират. Сякаш някой ти е задължен да ти създаде работните места.

Възможно е и Училището по роботика „Robopartans“  да не съществува след 5 години. Възможно е идеята му да е изпреварила времето си или да не успяваме да я реализираме по подходящ начин. Това е нещо, което ще разберем с времето и дори и някой ден да не извършваме дейност ние няма просто да изчезнем. Няма да скръстим ръце вкъщи и да се оплакваме, а ще разполагаме с още по-голям опит, за още по-големи начинания.

Advertisements

Robopartans спечели „Втора награда“ в Empower

„Предприемач не е мръсна дума. Предприемач не е строител.“

Robopartans сме предприемачи. Ние искаме да променим света около нас. Ние имаме проблем, знаем неговото решение и даваме всичко от себе си. Дори когато спим, работим върху Robopartans, но … със затворени очи. Роботиката и предприемачеството са наша страст и тук наистина можем да разкажем доста. Когато времето не достига знаем, че няма значение, кои 80 часа на седмица работиш, важното е да дадеш своите 80 часа. Когато ресурсите не достигат знаем, че да добяваме стойност е най-важно. Да. Ние сме предприемачи.

Затова сме много горди, че Училище по роботика «Robopartans» взе второто място на наградата Empower за изключителни млади предприемачи. Организаторите и спонсорите свършиха тяхната работа. Сега остава ние, предприемачите, получили първа, втора, трета награда, както и всички останали 191 участващи да свършим своята.

Разбира се, ще се сетим и за старата българска истина – Защо на казана на българите в ада няма пазач? Защото когато един тръгне да излиза останалите го дърпат надолу? В нашия случай бяха нужни точно 17 часа от получаването на наградата до момента, в който хора с лошо отношение веднага се опитаха да ни дръпнат надолу.

Но това просто няма да стане.

Още за финансирането на стартиращ ИТ бизнес

Да, отново става дума за финансиране в ИТ бизнес – дали защото често е необходима по-малка начална инвестиция, или защото ИТ бизнесът има голям потенциал, или пък защото сравнително лесно може да се изнесе извън рамките на страната, факт е, че това е предпочитана област за инвестиции.

Инвестиционният форум „Финансиране в ИТ сектора в България“ е поредното доказателство в полза на тази теза. Така че, ако сте млад предприемач и планирате да създавате и развивате бизнес в ИТ сферата, този форум е за вас. Организаторите са предвидили и отстъпки от регистрационната такса за стартиращи ИТ фирми. Там е мястото, където ще се обсъждат рискови инвестиции, бизнес ангели и правни въпроси.

Мястото на събитието е Американският университет в Студентски град в София, а датата – 15.05.2010 г.

За ИТ предприемачите това ще е чудесна възможност да се ориентират във възможностите за финансиране на подобен бизнес, а всички останали могат да очакват и да следят такова събитие да бъде организирано и за тях.

Био Бизнес в България

След серия успешни събития фондацията Start Up се заема да организира нещо по-различно, но отново с фокус върху младите предприемачи и бизнеса в България.

Напоследък стана модерно и се говори все повече и повече за екологични проблеми, генномодифицирани храни, био продукти и всякакви неща от този характер. Някои от вас, които са в постоянно търсене на интересна бизнес идея с голям потенциал в страната и извън нея, вероятно отдавна са се замислили за възможностите, свързани с темата „Био“. Други пък са се ориентирали в по-различна сфера, но здравето им, храната, която ядат и въздухът, който дишат, са от съществено значение за тях.

Всеки един от нас може да намери нещо интересно на конференцията Start Up Bio – да се запознае с нови хора, да се ориентира какво е био положението в България, да научи нови и интересни неща, или просто да получи вдъхновение – за бизнес или за по-здравословен начин на живот. Конференцията е тази събота, 24 април, в Интерпред, София (ул. Драган Цанков 36, София).

Като се има предвид досегашния заряд, който носят конференциите под заглавието Start Up, Start Up Bio определено си заслужава. Лекторите и темите също изглеждат повече от обещаващи. Какво по-добро изкарване на съботния ден!

Да те „прецака“ бизнес партньор! Или кратка история за ПИБ и Инфонотари

Върху статията работи Кирил Митов.

Статията изразява моя личен опит. Дълга e, защото е с доста детайли. Ако сте готови да приемете изводите ми на доверие, може да преминете директно към точка Изводи.


Бих искал да разкажа тази история, тъй като тя показва как клиентът, тоест аз, вижда бизнес отношенията между две големи дружества – в този случай Първа Инвестиционна Банка и Инфонотари.

В последните 7-8 години съм ползвал услугите на 4 банки. ПИБ е банката, която ми допадна преди няколко години поради една причина – виртуалния банков клон. Стабилен, работещ, позволяващ ми да правя големи гимнастики със сметки на юридически и физически лица и e без разни чисти „глупости“ в процеса на работа. Ако някои се чудят какви може да са тези „глупости“ при други банки, това са примерно: да не можеш да си избереш потребителско име, а да ти дават служебно такова; да имаш ограничения върху паролата (дължина и символи); да не можеш реално да пускаш платежни нареждания от сметките си, а само да гледаш извлечения; да плащаш за това, че ползваш електронно банкиране – което е може би най-голямата „глупост“ при някои други банки.

Освен това ПИБ предлага възможност да не давате 100 лева за електронен подпис, а да ползвате сертификат по индивидуална политика на цена 5 лева. Ако ви е интересно, прочетете на техния сайт. Важното е да подчертая, че аз ползвам услугите на ПИБ заради тяхното електронно банкиране. И съм (бях) доволен.

За да мога да ползвам сметката на училището по роботика „Robopartans“ във виртуалния банков клон, трябваше да генерирам и регистрирам електронен сертификат, за да бъде всичко с нужната сигурност. ПИБ не са софтуерна компания, която разбира от генериране на сертификати, нито са удостоверително дружество и затова са поверили генерирането на сертификати на свой партньор – Инфонотари. И тук започва интересното – защото изглежда, че и Инфонотари не разбират от генериране на сертификати, от удостоверяването им и въобще от разработката на софтуер. Казвам това, съдейки от немалкия ми опит като софтуерен специалист.

1. Стъпка първа

Ситуацията: От линк, предоставен на страницата на ПИБ, стигам до интернет страницата на Инфонотари, където получавам интересното съобщение „Геренирането работи само с Internet Explorer“.

Къде е проблемът: Проблемът тук не е в някаква идеологическа борба срещу Internet Explorer и моето желание да не го използвам. Проблемът е, че аз наистина нямах Windows, пък камо ли Internet Explorer. Тоест аз, човекът избрал ПИБ, заради електронното банкиране, което както се вижда от страницата на ПИБ трябва да работи под Internet Explorer, Firefox и Netscape, и СЪМ от първите потребители на това електронно банкиране, съм какъв? – прецакан.

Партньорството тук, според мен: По вина на Инфонотари, клиенти на ПИБ остават недоволни от услугите на ПИБ. Даже не могат да ги ползват.

2. Стъпка втора

Ситуацията: Намерих машина с Windows 7 и Internet Explorer и ентусиазирано започвам стъпките по генериране на електронен сертификат. На третата стъпка от мен се иска да инсталирам някакъв софтуер на Инфонотари. Натискам „Install“ и нищо не се случва освен едно червено събощение – „The required certificate is not valid“!?!?.

Къде е проблемът: Пробвам още няколко пъти. Не става. Започвам да си мисля, че дори потребителите на Internet Explorer не могат да си генерират сертификат.

Партньорството тук, според мен: На тази стъпка ще се откажат около 90% от клиентите на ПИБ по вина на Инфонотари.

3. Стъпка трета

Ситуацията: Аз съм упорит и продължавам да се боря. В един момент се сещам, че може би трябва да пусна Internet Explorer като администратор, защото някакви неща трябва да се инсталират. Ако не разбрахте какво казах преди малко, то и вие сте от хората, за които Инфонотари дори не са помислили.

Къде е проблемът: Пускам Internet Explorer като Administrator и … пак нищо не става. Тук започвам сериозно да се притеснявам и да се оглеждам за някакви знаци от бога на компютрите.

4. Стъпка четвърта

Ситуацията: Сещам се, може би беше знак от бога на компютрите, че аз ползвам 64-битова машина и трябва да пусна Internet Explorer в неговата 32-битова версия и то пак като Administrator. Което, казано с други думи, означава – ако в последната 1-2 години сте си купили нов лаптоп с Windows Vista или Windows 7, то той най-вероятно (70-80%) е 64-битов и няма да можете да си генерирате ключ от Инфонотари.

Къде е проблемът: Трябва да сте доста наясно с компютрите, за да минете тази стъпка и да стигнете до стъпка 5.

5. Стъпка пет

Ситуацията: „Вече нищо не може да ме спре“ си мисля, но неправилно. Последната стъпка от генериране на сертификата ме пита какъв сертификат искам да ми се издаде – имам избор от около 10-15 алгоритъма и около 30-50 стойности за големина на сертификата. Тоест мога да направя информиран избор и да си избера сертификат измежду може би 15*30 = 450 избора.

Къде е проблемът: Стигнали сте до стъпка пет благодарение на завидните ви познания по компютърни архитектури и администрация на Windows машини. Сега обаче от вас се изиква да знаете какво са неща като RSA, AES, Diffie Hellman и каква е разликата между RSA 2048, 2318, 4096 (тук списъкък е около 30 стойности). Ако не знаете – то не сте достойни да ползвате услугите на Инфонотари.

6. Стъпка 6

Ситуацията: Генерирахте си сертификат. Отивате до банката да го потвърдите, като покажете лична карта и се подпишете. Носите и печат. Там ви принтират заявлението. В моя случай с мъка прочетох името на фирмата си – Robopartans OOD (изписано на латиница).

Къде е проблемът: Такова дружество реално не съществува. На български се изписва Робопартанс ООД, а на латиница се изписва Robopartans Ltd. Но „Robopartans OOD“ НЕ съществува. Държа да отбележа, че аз съвсем правилно въведох изписването на кирилица и латиница на сайта на Инфонотари. Изводът е, че те не само не разбират от качествен и използваем софтуер, но и издават електронни сертификати за несъществуващи фирми. Ако това не притеснява ПИБ и клиентите и, то не знам кое.

7. Стъпка 7

Ситуацията: Преглътнах това, че ще имам електронен сертификат за несъществуваща фирма. Погледнах другите данни за фирмата и защо ли ми трябваше да поглеждам адреса?!. Там пишеше – „bul. Car Boris ?“ Тук проблемът бе знакът „?“. Не само, че дружеството не съществува, но и се намира на… несъществуващ адрес. Защо се получава така – защото при използването на кирилица на компютърна клавиетура, имате знака номер – „№“. Нещо, което на латиница нямате. Тоест ако живеете на улица, която ИМА номер, то Инфонотари не са помислили за вас и вие трудно ще сте клиент на електронното банкиране на ПИБ.

8. Стъпка 8

Ситуацията: Без да влизам в излишни технически детайли, ще кажа само, че за да работи генерираният сертификат, трябва да инсталирате верига от сертификати, предоставени от Инфонотари.

Къде е проблемът: Стъпките за инсталиране на веригата не са трудни, но взе пак изискват известни познания. Единственото място, на което бяха обяснили човешки, е едно трудно откриваемо wiki, което получих след 10 минути разговор по телефона с виртуалния клон на ПИБ.

Изводи

Не може всичко да свършиш сам. Пък и не трябва. Необходими са партньори и подизпълнители. Но клиентите са си твои и твоя е отговорността партньорите ти и подизпълнителите да бъдат на ниво и да предлагат качествени услуги на твоите клиенти.

Предоставената от Инфонотари услуга не е на нивото на ПИБ и като цяло е пълна с грешки и неточности. Крайният резултат от услугата дори е „невалиден“. Чисто технически задачата за генериране на сертификати не е нещо сложно. Можеше да я дам като курсова работа на учениците от 11 клас от Технологично училище „Електронни системи“ и те щяха да се справят по-добре.

Целият процес ми отне 4 ходения до банков клон. Около 20-30 минути общи телефонни разговори с представители на ПИБ. 3 дни ходене по мъките. И дори едно обаждане на Инфонотари. Те, разбира се, не работят с клиенти след 18:00 и дори не си направих труда да ги потърся допълнително.

Опитах се да стигна до човек в ПИБ, когото да го е грижа за това, че процесът не работи. Човек, на когото мога да разкажа и обясня и който има влиянието да промени нещата. Писах в блога им. Звънях по телефоните. Говорих със служители в офисите. Засега не съм намерил служител, който да „може да направи нещо по въпроса“ клиентите да бъдат доволни, без да вдига безпомощно рамене. Продължавам да търся и ще ви държа в течение…

Колко трудно е да регистрирате своя фирма?

От доста време събирам опит и впечатления, за да мога да подготвя материала за тази статия. По търсенията в Google, а и по ваши въпроси знам, че тази тема интересува все повече и повече хора. И тъй като информацията е един от най-важните ресурси, с които разполагаме, за да вземем правилни решения, ви представям реалната процедура, за да стартирате официално свой собствен бизнес.

Ще пропусна дискусията за това какъв вид дружество да регистрирате – това е тема, за която ще напиша отделна статия. Ще спомена само, че заедно с моя съдружник Кирил Митов решихме, че ще регистрираме ООД (дружество с ограничена отговорност). Направихме го сами, без намесата на консултантски фирми и адвокати. Стъпките не са малко, но с малко повече информация и търпение, със сигурност ще се справите и вие:

Стъпка 1: Запазване на име на фирмата.

Това става  в Търговския Регистър (Централното управление се намира на София 1111, кв. „Гео Милев”, ул. „Елисавета Багряна” №20 тел. 9486 181, факс: 9486 194, 9486 166, сайтът е http://www.brra.bg). Първата ви работа е да посетите гише „Информация“, където да попитате какви документи трябва да подготвите и къде да ги подадете. За запазване на име на фирмата ще са ви необходими 50 лв и отделно още 2 лв такса от банката. Не е много сигурно до колко е необходимо да минавате през тази стъпка. Ние запазихме името „Робопартанс“, но реално до сега не са ни го искали никъде.

Стъпка 2: Подготвяне на необходимите за регистрация документи.

Основните документи, които ще ви трябват са договор на фирмата, учредителен протокол от общо събрание, заявление за вписване от сайта на Агенцията по вписванията, декларация по чл. 142 по ТЗ (потърсете примери в интернет и сайта на Агенцията). Шаблони на необходимите документи можете да намерите на сайта на Търговския Регистър. След това подготвяте „Съгласие с образец на подпис“ за всеки един от съдружниците. Образците се заверяват нотариално. На нас ни струваше 10 лв, по 5 лв на образец, тъй като сме двама управители.

Съвет: Пазете си касовите бележки. Това са първите разходи на фирмата ви!

Стъпка 3: Откриване на набирателна сметка.

След като имате нотариално заверените документи, откривате набирателна сметка в банка по ваш избор. В нея набирате капитала на дружеството. Услугата е около 5 лв. Внасяте капитала на дружеството, който сте обявили в договора и в протокола (минималният капитал е 2 лв). Можете да направите това веднага след откриване на сметката или след няколко дни, в зависимост от размера на сумата.

Стъпка 4: Изкарване на удостоверение за внесен капитал от банката, където сте открили набирателната сметка. Стандартната услуга струва 20 лв, като документът е готов на другия ден. Има и експресна поръчка, където можете почти ведната да се сдобиете с такова удостоверение.

Стъпка 5: Подаване на всички документи, включително удостоверението за внесен капитал, в Агенцията по вписванията. Цената на услугата е 160 лв. и 2 лв. такса към банката.

Стъпка 6: Обявяване на регистрацията на новата фирма.

Следите сайта на Търговския Регистър дали е излязла регистрацията на вашата фирма. При нас това стана от петък за сряда.

Стъпка 7: Изкарване на удостоверение за вписване.

След като регистрацията на фирмата ви е готова, трябва да изкарате удостоверение от Агенцията по вписванията. Това ще ви струва 7 лв.

Съвет: В Агенцията по вписванията има гишета и каси. За да не чакате два пъти на опашката, първо минете през касата и платете сумата за услугата, която ще извърши Агенцията. За да разберете колко ще ви струва това, трява да попитате на гише „Информация“.

Стъпка 8: Печат на фирмата.

Избирате си фирма (търсите например в Google), която да изработи печат на фирмата ви, според вашите предпочитания. За ООД печатът е кръгъл с големина от 2,5 до 6 или 7 см. Ние избрахме малък син печат – 3 см, изпратихме логото на фирмата, както и текста, който искаме да бъде написан на печата. Поръчката става готова за около два дни като ни струваше 25 лв.

Стъпка 9: Откриване на раплащателна сметка на дружеството.

Заедно с печата отивате в някой клон на предпочитана от вас банка и откривате разплащателна сметка на дружеството. Таксата е около 10 лв и се плаща еднократно. Таксата за поддръжка на сметката зависи от това дали ще получавате извлеченията по пощата или това ще става само електронно. В първия случай плащате по 12 лв на месец, а ако услугата е само в електронен вид това ще ви струва 6 лв на месец. Процедурата по откриване на тази сметка отнема около 30 минути.

Важно: В зависимост от това какво пише в договора за учредяване на фирма, управителите трябва да се подписват навсякъде заедно, с пълномощно или пък подписите им да важат поотделно.

Стъпка 10: Закриване на набирателната сметка.

След откриване на разплащателната сметка, закривате набирателната, а внесения капитал прехвърляте в разплащателната сметка на дружеството.

Стъпка 11: Подаване на декларация за самоосигуряване.

Вече имате регистрирана фирма и всички управители в нея трябва да подадат декларация за самоосигуряващи се в общината по местоживеене.

Стъпка 12: Наемане на счетоводител.

Това беше само процедурата по регистрация на фирма. Оттук нататък е хубаво да имате счетоводител, който да ви помага с попълването на различни декларации, документи, да прави отчети и какво ли още не, за да можете вие спокойно да се съсредоточите върху други важни неща, като успеха на вашия бизнес.

Така от март месец тази година с Кирил станахме горди управители на „Робопартанс“ ООД. Това е само началото…

За кого е наградата Empower?

Преди около 2 месеца стартира конкурс за Наградата Empower за млади предприемачи. Малко след проведената първа среща се запознах с момче, което беше на прага на стартирането на собствен бизнес в ИТ сферата като вече имаше екип и продукт в продажба и му предстоеше регистрация на фирмата и развиване на бизнес план и на продуктовата гама. На въпроса ми: „Ти ще се бориш ли за наградата Empower?“, той ми отговори: „А, не. Ние сега стартираме, нито имаме фирма, нито имаме написан бизнес план. Пробвахме да напишем игра за iPhone и iPod Touch на Apple, пуснахме я на шега и за нула време продадохме 3000 броя.“

Наградата Empower

След този многозначителен отговор, започнах да се питам не дали хората знаят изобщо за този конкурс, а дали го разбират. Уж условията за участие са ясни, конкурсът е за всички, които отговарят на следните критерии:

  • физически лица, които са български граждани на възраст от 18 до 35 години
  • имат идеи за иновативни проекти, които допринасят за положителна промяна в обществото
  • желаят да стартират или имат стартиращи компании – нови бизнес идеи или фирми, регистрирани преди не повече от една година, считано към момента на подаване на бизнес плана – между 1 май и 1 юни 2010 година.

Според тези условия, момчето, с което се запознах, и неговият екип са повече от подходящи кандидати. Колко ли още има такива, които дори няма да се сетят, че биха могли и те да се борят за наградата Empower.

Ако и вие срещнете такива хора, накарайте ги поне да се замислят. Наградата е за всеки с бизнес идея и добър екип, с който да я осъществят. Общите условия и необходимите документи вече са публикувани на сайта на Empower United, а в четвъртък, на 11 март в зала 6 на НДК от 18:00 часа ще се проведе втората месечна среща на Наградата Empower.