Category: Професионални

Да препоръчаш бивш работодател!

Представете си, че трябва да напишете препоръка на свой бивш работодател. Какво ще напишете? Как ще го представите?

Няма да влизам в подробности за причините поради, които човек напуска дадена работа. Но това се случва. И според мен е изключително важно да запазите добрите отношение със своя работодател и екипа от хора, с които работите. Може би тези „добри отношения“ на някой му звучи като хубаво пожелание или едно от онези неща, за които на един приятел на приятел му се е случило.

Като специалист мога да се похваля, че запазих добри отношение с всичките си бивши работодатели. С двама от тях дори сме партньори. Така в един момент аз трябваше да дам препоръка към бивш работодател.

В този момент впечатление ми направиха няколко неща, като например, че работодателят поиска препоръка от мен. Това не говори само за успехите постигнати от моя страна в партньорството. Това говори, че той самият е достатъчно зрял, за да не се притеснява да поиска препоръка.

Изглежда Информационните технологии, бизнесът, в който сме, все повече и повече не може да следва модел на служител и работодател. Всички ние имаме ангажименти, цели, мечти, но освен всичко това искам да се борим за правилната идея. А това понякога означава формално да сме служители, друг път партньори и понякога работодатели.

Интересно ми е, дали на някой друг му се е случвало да напише препоръка към бивш работодател?

Advertisements

Коледно обещание

Тъй като съм част от проект, който е новост за страната, а и за по-голямата част от света, обещавам, че ще се отнасям с уважение и приключенско отношение към всяко нещо, което е ново и различно за мен. Дотук тази година опитах суши, стрелба, топнах се в аквариум с рибки, бях съдия в състезанието FLL в Полша, а сега чакам с нетърпение най-новата екстремна атракция „пайпремблинг“. Този проект спечели една от наградите Empower преди почти два месеца и имайки предвид сериозното жури, оценило проекта, той със сигурност си заслужава.

В оставащите няколко дни от тази година е време да си направя нов списък за следващата. Надявам се и Училището по роботика „Robopartans“ да присъства в нечии списъци. Весела Коледа!

Работа в екип

Да работиш в екип е трудно нещо. Опитваме се да учим децата в занятията по роботика да работят по двама. В състезанията FLL отборите са от 5 до 10 човека, които се предполага да работят с един робот. И така като наблюдавам децата отстрани си давам сметка, че ние възрастните не сме по-различни. Борим се за някаква роля в екипа и започваме да се държим по определен начин в зависимост от тази роля.

Мениджърите си придават важности, а по-неопитните често се опитват да „минат метър“. Първите си мечтаят екипите им да работят бързо и качествено, понякога дори не за много пари, а втората група си представят ръководния кадър като голям професионалист, който винаги е насреща за компетентна помощ, и който никога не обръща внимание дали хората му си тръгват от работа в 4 или прекарват 3 часа обедна почивка.

Хубавото на това да работиш две неща едновременно и то на различна позиция по отношение на опита е, че не ти остава време да се самозабравиш. Едновременно съм по-опитна и съм извоювала уважение в екипа, в чието създаване участвах, и в същото време съм неопитен програмист в друг екип, в друга фирма. В единия случай се отнасям с тези, на които искам да предам знания и опит, с подходящото отношение и уважение, а в другия – се старая да се възползвам от всяка възможност, за да се уча и да допринасям за развитието на организацията, за която работя. В идеалния случай, този, който управлява други хора, е по-опитен от тях и има на какво да ги научи. Това е разликата между тях. Ето и конкретен пример: преди време обещах да помогна с конкретна задача в Robopartans. Направих го без да пришпорвам човека, който работеше по задачата. Усетих къде му е трудно и заедно се справихме с проблема. Очаквах от този човек активност  и желание за работа, беше важно да научи нови неща, както и стана. На другия ден отидох на работа, от мен се очакваше да свърша неща, с които не се бях занимавала до сега. Спомних си какво ми е направило впечатление предния ден, когато аз съм била в позицията на по-знаеща. Определено беше от полза в един и същ момент да съм в две тотално различни роли. Дадох си сметка какво искам аз от някого и го приложих върху себе си. Резултатът не закъсня. Задачата ми беше изпълнена, без да губя уважението на моя мениджър.

Ако понякога се съмнявате, че не се държите адекватно в едната или в другата роля, защо не се опитате да промените нещо. Не просто да си представите себе си „в обувките на другия“, а наистина да предприемете необходимата промяна. Само така можете да разберете наистина дали имате отношението и опита да сте начело на екип, или сте достатъчно активен и отдаден на работата си като служител. След като направите този малък експеримент, не забравяйте да си извадите поуките от него и да се поучите. Бихте ли променили нещо в държанието и отношението си?

Две години Robopartans, две години приключения

На 5 декември Училище по роботика Robopartans навърши две години. Това не е денят, в който регистрирахме фирмата. Това е денят, в който заедно с Кирил Митов седнахме и си казахме: „Може да е лудост, но ще го направим“.

Горе долу имахме идея какво и как да направим. За около ден измислихме името, а за още ден – логото. И така започна всичко. През тези две години правих какво ли не. От ръчно надписване на визитни картички, до строене на роботи, измисляне на стратегия и програма, демонстрации пред ученици, водене на занятия, местене на роботи, лаптопи, разклонители, чистене на офиса след занятия, участване в различни програми и конкурси (наградата Empower, бизнес наградите на списание Forbes), и какво ли още не. И всичко това, докато работех в софтуерната фирма, в която работя и до днес. Повечето ми приятели не можеха да ме разберат, какво толкова правя, че не мога да изляза, дори и за час. Мисля, че чак сега започват да разбират.
Преди около година си дадохме сметка, че няма да успеем да направим училището голямо и успешно, когато вършим всичко само двама. Сами избрахме страхотните момчета и момичета, с които да работим. Да, тогава бяха млади и неопитни, но с такова желание за интересна и вдъхновяваща работа, и такъв пламък в очите, каквито можехме да открием само у самите себе си.

Това беше началото на една нова епоха за училището. Малко по малко то започна да води собствен живот. Вече всички имахме напечатани визитки, изграждахме марка, забавлявахме се с децата, възползвахме се от всяка предоставена възможност, за да развиваме потенциала си. Сега като го описвам звучи лесно и забавно. Не е лесно. През тези две години неведнъж видях ръба на силите си. Вероятно най-трудно ми беше да осъзная, че за да водя нормален живот, трябва да се доверя на хората, които сама бях избрала като част от Robopartans. За около половин година видях, че те се справят не по-зле от мен и че училището може да се развива и без да съм там непрекъснато.

Сега като погледна назад не съжалявам нито за миг за бизнес проекта, който стартирахме по време на криза, за безсънните нощи, за емоциите, за усмивките на децата, за признанието, което срещаме у все повече хора. Ако сега трябва да се върна назад и отново да взема решение да стартирам или не, отговорът със сигурност ще е положителен.

В трудни моменти често си повтарям: „Ако беше лесно, всеки щеше да го прави!“ Не се отказвайте да сбъднете идеите си. Ако не стане от първия, ще успеете от втория опит. А след една година ще духнете първата свещичка от тортата в чест на вашия успех.

Какво да направите, ако имате идея за подобряване на образованието?

Помните ли проучването PISA 2009, което с няколко думи заключи, че българските ученици изпитват големи затруднения да извличат, тълкуват, осмислят информация, както и с това да се изразяват.

Преди време за една от статиите ни получихме следния коментар от дете 5-ти клас (преди сме получавали и други подобни):

добар ден вие днес бяхте в нашето училиште и оченици от 5г клас ни хареса вашеро училиште и аз искам да ви попитам нешто вазмойно ли е да си закупим частите за робота и да СИ НАПРАВИМ РОБОТ И ДА си го замен но вие ни казажте че ште трябва да ги развалим затова може ли оъ някаде да си закупим тези части и ние да си направим наш собствен робот ако мойе бихте ли ми казали от каде са частите

Признавам, че и на мен още от ученик ми е по-интересно да разговарям за програмиране и техноголии отколкото за граматика и правопис. Признавам и, че като ученик съм изпускал запетаите, бъркал съм „о“ с „у“ и други. Но не си спомням, някога като ученик да съм виждал, такава поредица от грешки.

Оттук нататък има две посоки за размисъл:

  1. Всичко е наред. Нали всички разбираме петокласника какво иска да ни каже. Какво толкова се ядосваме? Не е спазил това и това правило, сбъркал е тази и тази буква. Голяма работа. Тези букви и правила нали са създадени от хора, за да помагат на хора. С времето се променят. За какво са ни запетайки, букви като „щ“, защо трябва да се пишат всички букви от дадена дума. Нали се разбира какво иска да каже? Оставете го на мира!“ – има хора, които разсъждават така. И това обяснение много ми прилича на следния израз, който може да чуете често от по-възрастни хора „За какво ти е GSM? За какво ти е компУтър? Баба ти цял живот GSM-и е ползвала и на компУтри е играла!“.
  2. Другата посока на размисъл на мен повече ми харесва. Очевидно този петокласник не е заинтересован да пише домашните си по български език и литература. Но се е заинтересовал от роботите. Пред нас сега стои въпросът как можем да използваме информационните технологии, за да помогнем на учениците да се изразяват граматически правилно и да допускат по-малко правописни грешки. Все още не знам отговора, но съм готов да приема предложения.

В последните години се запознах с доста хора, които имат идея как да подобрят доста неща в процеса на образование, но не са събрали подкрепа, не са намерили възможност, ученици, партньори, финансиране и не са успели да реализират идеята си.

Затова имам следното предложение – Ние от Робопартанс, знаем как да обясняваме сложни абстракции от математика, физика, технически науки на един по-достъпен език. Знаем малко и за правопис и граматика и определено ще се радваме на още идеи в тази посока. Нека всеки, който има идеи как да помогне на учениците да се изразяват по-правилно да се свърже с нас.  Ние можем да „предоставим“ няколкостотин деца, заинтересовани от роботи и информационни технологии, с които да пробвате вашата идея. Деца в една различна обстановка от класната стая. Където са по-освободени и където трябва повече да търсят решения отколкото да ги получават наготово. Ще имате възможност да видите как учениците откликват на вашето предложение. Дали то ги заинтригува. Дали и колко ги затруднява. Дали научават нещо и носи ли вашата идея допълнителна стойност.

Елате и пробвайте идеята си за подобряване на образованието. А след това даже ще ви дадем идеи откъде да намерите финансиране, за да я реализирате.

„Горд“ собственик на бизнес папка

„Почти се предадох…“

От днес в Робопартанс ООД имаме своята първа папка. Знаете ги, от тези, папките за документи. Синичка е. Да ни е честита.

Но да ви разкажа по-подробно. В последните две години в нашия бизнес и фирма не си купихме папка. Според мен е изключително грешно да имаме всички тези документи и аз по всякакъв начин се борих да не ги имаме. Не исках да имаме документи на хартиен носител. Не исках да имаме документи с подпис и печат. Не исках да ги съхранявам, да ги пазя, да ги сортирам и въобще да се занимавам с тях. Всички тези документи в нито един момент не добавят стойност към това, което правим. Нищо положително. Само натоварване. Изключително много бъркаме с тях.

Предполагам много от вас ще си помислят, че за да правиш бизнес трябва да обработваш документи. Но не. Не е така.

Ето какво НЯМА да намерите в нашата папка (по долу съм описал и какво ще намерите):

1. Няма да намерите програмата, методологията и начина на провежданите от нас занятия. Няма да намерите нито част от нашето знание и ценност. Това просто не стои в папка, а е споделено с целия екип.

2. Няма да намерите длъжностни характеристики, биографии и всичко останало свързано с екипа, зад който стои Робопартанс.

3. Няма да намерите всички материали от занятията като снимки, видео, резултати, сертификати.

4. Няма да намерите данни за нито един от нашите ученици, техните родители и контакти. Те просто не са в папката.

Тоест, в папката няма да намерите и малка част от това, което е Робопартанс.

Ето какво ЩЕ НАМЕРИТЕ в папката (както и няколко предложения защо и как да оправим тази бъркотия)

1. Фактури – защо, защо, защо са ми тези фактури принтирани. Фактурата носи информация за извършена покупко-продажба на стоки или услуги. Може да е просто електронна.

2. Удостоверения от банката за внесен капитал – трябва аз да отида до банката, да платя за това удостоверение, да ми го подпечатат и подпишат, после да го сканирам и да го пратя по електронен път в Търговския регистър. Тоест от електронно тръгва и до електронно стига, но по средата се губят време и ресурси. Не може ли просто да се прати от едната организация на другата?

3. Договори – договори за използване на химикалка, за почесване по гърба, за това, за онова. Знам, че е доста наивно, но „ние бизнес ли ще правим или договори ще подписваме?“. Пък и защо трябва да са хартиени.

4. Сметки за изплатени суми и тн. – ние внасяме всички данъци и осигуровки, но големият разход е за хартията за тези сметки за изплатени суми. Принтиране, подпис, печат (по два три пъти) и след това се подават в НАП. В същото време всеки месец счетоводителите подават същата тази информация електронно. Тоест и електронно и на хартия и през няколко човека.

И много други, за които сега не ми се пише.

Знам, че е наивно, но се надявам да дойде денят, в който на един предприемач няма да не му се налага да си купува папка за съхранение на хартиени документи.

Криворазбраният фалит

„If you never make mistakes, you would never come up with anything original“. Ken Robinson

Поводът да напиша тази статия е една емисия новини на Бтв, за която взеха интервю и от мен. Можете да гледате материала след минута 16:50.

Основната тема е излязло от НСИ изследване според, което в България има 1 000 000 фирми, но едва една трета от тях са действащи. До тук добре. И докато журналистите представят нещата в цифри, без да изразяват мнение, в следващата част се взима интервю от господин Камен Колев от Българска Стопанска Камара, който казва, цитирам: „93 % от фирмите спират да съществуват след 5-тата година. Всъщност те генерират и тази безработица, която през последните две години доведе до закриването на 320 000 работни места“, край на цитата.

Тоест едва 1 на 10 или 11 фирми продължава да съществува след 5-тата година. Което не е лошо. Това не е проблем. Това показва, че икономиката е жива. Че оцеляват само най-добрите. Това показва, че несериозните фирми за мебели, за които толкова гледаме в Господари на ефира, в един момент ще спрат да съществуват. Това показва, че монтьорите, след чиято намеса предницата на колата тропа още повече или, че хотелите и заведенията и туристическите оператори, в които липсва всякакво отношение към клиента в един момент спират да същъствуват.

Но какво се случва след като фалират? Можеби не всички, но съм сигурен, че част от тях стават по-добри в своя бизнес. Вече знаят как не се прави. Вече имат един незаменим опит, който със сигурност ще им помогне в бъдеще, когато регистрират следващата фирма и започнат следващия бизнес. Тези фалити не генерират безработица. Тези фалити освобождават икономиката от дейностите, които още не са узряли, или които не се реализират правилно.

Нещо характерно за нас, хората от стария континент е, че сме изключително социални. За много от нас след университет започваш работа, работиш 25 години в една фирма, после още 15 в друга и евентуално се пенсионираш. На много места в Европа, това да уволниш служител е трудно, с големи компенсации и бумащина, което дори е залегнало в законодателството на много страни. А това да фалираш си е направо ужасно. Изглежда хората така го разбират. Сякаш някой ти е задължен да ти създаде работните места.

Възможно е и Училището по роботика „Robopartans“  да не съществува след 5 години. Възможно е идеята му да е изпреварила времето си или да не успяваме да я реализираме по подходящ начин. Това е нещо, което ще разберем с времето и дори и някой ден да не извършваме дейност ние няма просто да изчезнем. Няма да скръстим ръце вкъщи и да се оплакваме, а ще разполагаме с още по-голям опит, за още по-големи начинания.