Криворазбраният фалит


„If you never make mistakes, you would never come up with anything original“. Ken Robinson

Поводът да напиша тази статия е една емисия новини на Бтв, за която взеха интервю и от мен. Можете да гледате материала след минута 16:50.

Основната тема е излязло от НСИ изследване според, което в България има 1 000 000 фирми, но едва една трета от тях са действащи. До тук добре. И докато журналистите представят нещата в цифри, без да изразяват мнение, в следващата част се взима интервю от господин Камен Колев от Българска Стопанска Камара, който казва, цитирам: „93 % от фирмите спират да съществуват след 5-тата година. Всъщност те генерират и тази безработица, която през последните две години доведе до закриването на 320 000 работни места“, край на цитата.

Тоест едва 1 на 10 или 11 фирми продължава да съществува след 5-тата година. Което не е лошо. Това не е проблем. Това показва, че икономиката е жива. Че оцеляват само най-добрите. Това показва, че несериозните фирми за мебели, за които толкова гледаме в Господари на ефира, в един момент ще спрат да съществуват. Това показва, че монтьорите, след чиято намеса предницата на колата тропа още повече или, че хотелите и заведенията и туристическите оператори, в които липсва всякакво отношение към клиента в един момент спират да същъствуват.

Но какво се случва след като фалират? Можеби не всички, но съм сигурен, че част от тях стават по-добри в своя бизнес. Вече знаят как не се прави. Вече имат един незаменим опит, който със сигурност ще им помогне в бъдеще, когато регистрират следващата фирма и започнат следващия бизнес. Тези фалити не генерират безработица. Тези фалити освобождават икономиката от дейностите, които още не са узряли, или които не се реализират правилно.

Нещо характерно за нас, хората от стария континент е, че сме изключително социални. За много от нас след университет започваш работа, работиш 25 години в една фирма, после още 15 в друга и евентуално се пенсионираш. На много места в Европа, това да уволниш служител е трудно, с големи компенсации и бумащина, което дори е залегнало в законодателството на много страни. А това да фалираш си е направо ужасно. Изглежда хората така го разбират. Сякаш някой ти е задължен да ти създаде работните места.

Възможно е и Училището по роботика „Robopartans“  да не съществува след 5 години. Възможно е идеята му да е изпреварила времето си или да не успяваме да я реализираме по подходящ начин. Това е нещо, което ще разберем с времето и дори и някой ден да не извършваме дейност ние няма просто да изчезнем. Няма да скръстим ръце вкъщи и да се оплакваме, а ще разполагаме с още по-голям опит, за още по-големи начинания.

One comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s