Марката ли променя едно общество или обществото формира марката?


Когато стане дума за McDonalds (или за друга верига за бързо хранене), в съзнанието на повечето от нас изникват два образа:

  • Вечният спор за храната в тези ресторанти – колко полезна е, колко вредна е, колко е прясна, как и при какви условия се приготвя и какво ли още не.
  • Икономическият термин Франчайзинг – колко струва да се захванеш с такъв бизнес, какво означава да отвориш свой McDonalds, трябва ли да притежаваш земята, върху която е построен ресторантът и т.н.

Сега обаче няма да ви говоря нито за хамбургери, шейк и картофки, нито за франчайзингови споразумения.

Наскоро една книга ме накара да се замисля върху нещо отвъд хамбургерите. Как изобщо се стигна до там, Mcdonalds да навлезе до такава степен в живота ни? Едва ли е заради изкусителните, изкуствени, не особено полезни, не тъй евтини (или поне не в България) хамбургери. Възможно ли е причината за това да се корени в самите нас, в самото общество? Изобщо, дали марката McDonalds е навлязла в бита ни, или нашето ежедневие копнее за McDonalds (и явно не може без него). Но нека видим как е започнало всичко…

„Извънредният ръст на индустрията за бързо хранене е задвижен от фундаментални промени в американското общество. Регулирано спрямо инфлацията, заплащането на час на средния американски работник достига връхната си точка през 1973 г. и постоянно се понижава през следващите 25 години. През този период в работната сила навлизат рекорден брой жени, често мотивирани не толкова от феминистките си възгледи, колкото от портебността да плащат сметките. През 1975 г. около една трета от американките с малки деца работят извън дома; днес почти две трети от тези майки са заети… навлизането на толкова много жени в работната сила значително увеличава търсенето на типове услуги, традиционно извършвани от домакините: готвене, чистене и гледане на деца. Преди едно поколение три четвърти от парите, използвани за купуване на храна в САЩ, са били харчени за приготвянето на храна вкъщи. Днес около половината от парите за храна се харчат в ресторанти, основно в такива за бързо хранене.“

Бас държа, че основателите на първия ресторант за бързо хранене не са си представяли до какви мащаби ще доведе тяхната предприемаческа идея. Просто са направили правилното нещо в подходящото време и на правилното място и това е довело до преобразуване не само на ежедневието на хората в САЩ, но и по целия свят.

В същата тази книга – „Нация на бързото хранене“ от Ерик Шлосер – има още много шокиращи факти, върху които, сигурна съм, малко от нас са се замисляли. А те изглеждат толкова естествени и логични, че някак в забързаното ежедневие, поставени пред вечния избор: „Какво да хапна набързо – Биг Мак, пица на парче или дюнер?“, сме ги пропуснали.

Май не точно добрата идея и реализацията ѝ влияят на обществото, по-скоро самото общество ни подсказва от какво има нужда и кой ще е следващият икономически „бум“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s