Да препоръчаш бивш работодател!

Представете си, че трябва да напишете препоръка на свой бивш работодател. Какво ще напишете? Как ще го представите?

Няма да влизам в подробности за причините поради, които човек напуска дадена работа. Но това се случва. И според мен е изключително важно да запазите добрите отношение със своя работодател и екипа от хора, с които работите. Може би тези “добри отношения” на някой му звучи като хубаво пожелание или едно от онези неща, за които на един приятел на приятел му се е случило.

Като специалист мога да се похваля, че запазих добри отношение с всичките си бивши работодатели. С двама от тях дори сме партньори. Така в един момент аз трябваше да дам препоръка към бивш работодател.

В този момент впечатление ми направиха няколко неща, като например, че работодателят поиска препоръка от мен. Това не говори само за успехите постигнати от моя страна в партньорството. Това говори, че той самият е достатъчно зрял, за да не се притеснява да поиска препоръка.

Изглежда Информационните технологии, бизнесът, в който сме, все повече и повече не може да следва модел на служител и работодател. Всички ние имаме ангажименти, цели, мечти, но освен всичко това искам да се борим за правилната идея. А това понякога означава формално да сме служители, друг път партньори и понякога работодатели.

Интересно ми е, дали на някой друг му се е случвало да напише препоръка към бивш работодател?

Какво да направите, ако имате идея за подобряване на образованието?

Помните ли проучването PISA 2009, което с няколко думи заключи, че българските ученици изпитват големи затруднения да извличат, тълкуват, осмислят информация, както и с това да се изразяват.

Преди време за една от статиите ни получихме следния коментар от дете 5-ти клас (преди сме получавали и други подобни):

„добар ден вие днес бяхте в нашето училиште и оченици от 5г клас ни хареса вашеро училиште и аз искам да ви попитам нешто вазмойно ли е да си закупим частите за робота и да СИ НАПРАВИМ РОБОТ И ДА си го замен но вие ни казажте че ште трябва да ги развалим затова може ли оъ някаде да си закупим тези части и ние да си направим наш собствен робот ако мойе бихте ли ми казали от каде са частите„

Признавам, че и на мен още от ученик ми е по-интересно да разговарям за програмиране и техноголии отколкото за граматика и правопис. Признавам и, че като ученик съм изпускал запетаите, бъркал съм „о“ с „у“ и други. Но не си спомням, някога като ученик да съм виждал, такава поредица от грешки.

Оттук нататък има две посоки за размисъл:

1. „Всичко е наред. Нали всички разбираме петокласника какво иска да ни каже. Какво толкова се ядосваме? Не е спазил това и това правило, сбъркал е тази и тази буква. Голяма работа. Тези букви и правила нали са създадени от хора, за да помагат на хора. С времето се променят. За какво са ни запетайки, букви като „щ“, защо трябва да се пишат всички букви от дадена дума. Нали се разбира какво иска да каже? Оставете го на мира!“ – има хора, които разсъждават така. И това обяснение много ми прилича на следния израз, който може да чуете често от по-възрастни хора „За какво ти е GSM? За какво ти е компУтър? Баба ти цял живот GSM-и е ползвала и на компУтри е играла!“.
2. Другата посока на размисъл на мен повече ми харесва. Очевидно този петокласник не е заинтересован да пише домашните си по български език и литература. Но се е заинтересовал от роботите. Пред нас сега стои въпросът как можем да използваме информационните технологии, за да помогнем на учениците да се изразяват граматически правилно и да допускат по-малко правописни грешки. Все още не знам отговора, но съм готов да приема предложения.

В последните години се запознах с доста хора, които имат идея как да подобрят доста неща в процеса на образование, но не са събрали подкрепа, не са намерили възможност, ученици, партньори, финансиране и не са успели да реализират идеята си.

Затова имам следното предложение – Ние от Робопартанс, знаем как да обясняваме сложни абстракции от математика, физика, технически науки на един по-достъпен език. Знаем малко и за правопис и граматика и определено ще се радваме на още идеи в тази посока. Нека всеки, който има идеи как да помогне на учениците да се изразяват по-правилно да се свърже с нас.  Ние можем да „предоставим“ няколкостотин деца, заинтересовани от роботи и информационни технологии, с които да пробвате вашата идея. Деца в една различна обстановка от класната стая. Където са по-освободени и където трябва повече да търсят решения отколкото да ги получават наготово. Ще имате възможност да видите как учениците откликват на вашето предложение. Дали то ги заинтригува. Дали и колко ги затруднява. Дали научават нещо и носи ли вашата идея допълнителна стойност.

Елате и пробвайте идеята си за подобряване на образованието. А след това даже ще ви дадем идеи откъде да намерите финансиране, за да я реализирате.

“Горд” собственик на бизнес папка

“Почти се предадох…”

От днес в Робопартанс ООД имаме своята първа папка. Знаете ги, от тези, папките за документи. Синичка е. Да ни е честита.

Но да ви разкажа по-подробно. В последните две години в нашия бизнес и фирма не си купихме папка. Според мен е изключително грешно да имаме всички тези документи и аз по всякакъв начин се борих да не ги имаме. Не исках да имаме документи на хартиен носител. Не исках да имаме документи с подпис и печат. Не исках да ги съхранявам, да ги пазя, да ги сортирам и въобще да се занимавам с тях. Всички тези документи в нито един момент не добавят стойност към това, което правим. Нищо положително. Само натоварване. Изключително много бъркаме с тях.

Предполагам много от вас ще си помислят, че за да правиш бизнес трябва да обработваш документи. Но не. Не е така.

Ето какво НЯМА да намерите в нашата папка (по долу съм описал и какво ще намерите):

1. Няма да намерите програмата, методологията и начина на провежданите от нас занятия. Няма да намерите нито част от нашето знание и ценност. Това просто не стои в папка, а е споделено с целия екип.

2. Няма да намерите длъжностни характеристики, биографии и всичко останало свързано с екипа, зад който стои Робопартанс.

3. Няма да намерите всички материали от занятията като снимки, видео, резултати, сертификати.

4. Няма да намерите данни за нито един от нашите ученици, техните родители и контакти. Те просто не са в папката.

Тоест, в папката няма да намерите и малка част от това, което е Робопартанс.

Ето какво ЩЕ НАМЕРИТЕ в папката (както и няколко предложения защо и как да оправим тази бъркотия)

1. Фактури – защо, защо, защо са ми тези фактури принтирани. Фактурата носи информация за извършена покупко-продажба на стоки или услуги. Може да е просто електронна.

2. Удостоверения от банката за внесен капитал – трябва аз да отида до банката, да платя за това удостоверение, да ми го подпечатат и подпишат, после да го сканирам и да го пратя по електронен път в Търговския регистър. Тоест от електронно тръгва и до електронно стига, но по средата се губят време и ресурси. Не може ли просто да се прати от едната организация на другата?

3. Договори – договори за използване на химикалка, за почесване по гърба, за това, за онова. Знам, че е доста наивно, но “ние бизнес ли ще правим или договори ще подписваме?”. Пък и защо трябва да са хартиени.

4. Сметки за изплатени суми и тн. – ние внасяме всички данъци и осигуровки, но големият разход е за хартията за тези сметки за изплатени суми. Принтиране, подпис, печат (по два три пъти) и след това се подават в НАП. В същото време всеки месец счетоводителите подават същата тази информация електронно. Тоест и електронно и на хартия и през няколко човека.

И много други, за които сега не ми се пише.

Знам, че е наивно, но се надявам да дойде денят, в който на един предприемач няма да не му се налага да си купува папка за съхранение на хартиени документи.

Криворазбраният фалит

“If you never make mistakes, you would never come up with anything original”. Ken Robinson

Поводът да напиша тази статия е една емисия новини на Бтв, за която взеха интервю и от мен. Можете да гледате материала след минута 16:50.

Основната тема е излязло от НСИ изследване според, което в България има 1 000 000 фирми, но едва една трета от тях са действащи. До тук добре. И докато журналистите представят нещата в цифри, без да изразяват мнение, в следващата част се взима интервю от господин Камен Колев от Българска Стопанска Камара, който казва, цитирам: “93 % от фирмите спират да съществуват след 5-тата година. Всъщност те генерират и тази безработица, която през последните две години доведе до закриването на 320 000 работни места”, край на цитата.

Тоест едва 1 на 10 или 11 фирми продължава да съществува след 5-тата година. Което не е лошо. Това не е проблем. Това показва, че икономиката е жива. Че оцеляват само най-добрите. Това показва, че несериозните фирми за мебели, за които толкова гледаме в Господари на ефира, в един момент ще спрат да съществуват. Това показва, че монтьорите, след чиято намеса предницата на колата тропа още повече или, че хотелите и заведенията и туристическите оператори, в които липсва всякакво отношение към клиента в един момент спират да същъствуват.

Но какво се случва след като фалират? Можеби не всички, но съм сигурен, че част от тях стават по-добри в своя бизнес. Вече знаят как не се прави. Вече имат един незаменим опит, който със сигурност ще им помогне в бъдеще, когато регистрират следващата фирма и започнат следващия бизнес. Тези фалити не генерират безработица. Тези фалити освобождават икономиката от дейностите, които още не са узряли, или които не се реализират правилно.

Нещо характерно за нас, хората от стария континент е, че сме изключително социални. За много от нас след университет започваш работа, работиш 25 години в една фирма, после още 15 в друга и евентуално се пенсионираш. На много места в Европа, това да уволниш служител е трудно, с големи компенсации и бумащина, което дори е залегнало в законодателството на много страни. А това да фалираш си е направо ужасно. Изглежда хората така го разбират. Сякаш някой ти е задължен да ти създаде работните места.

Възможно е и Училището по роботика “Robopartans”  да не съществува след 5 години. Възможно е идеята му да е изпреварила времето си или да не успяваме да я реализираме по подходящ начин. Това е нещо, което ще разберем с времето и дори и някой ден да не извършваме дейност ние няма просто да изчезнем. Няма да скръстим ръце вкъщи и да се оплакваме, а ще разполагаме с още по-голям опит, за още по-големи начинания.

Robopartans спечели “Втора награда” в Empower

“Предприемач не е мръсна дума. Предприемач не е строител.”

Robopartans сме предприемачи. Ние искаме да променим света около нас. Ние имаме проблем, знаем неговото решение и даваме всичко от себе си. Дори когато спим, работим върху Robopartans, но … със затворени очи. Роботиката и предприемачеството са наша страст и тук наистина можем да разкажем доста. Когато времето не достига знаем, че няма значение, кои 80 часа на седмица работиш, важното е да дадеш своите 80 часа. Когато ресурсите не достигат знаем, че да добяваме стойност е най-важно. Да. Ние сме предприемачи.

Затова сме много горди, че Училище по роботика «Robopartans» взе второто място на наградата Empower за изключителни млади предприемачи. Организаторите и спонсорите свършиха тяхната работа. Сега остава ние, предприемачите, получили първа, втора, трета награда, както и всички останали 191 участващи да свършим своята.

Разбира се, ще се сетим и за старата българска истина – Защо на казана на българите в ада няма пазач? Защото когато един тръгне да излиза останалите го дърпат надолу? В нашия случай бяха нужни точно 17 часа от получаването на наградата до момента, в който хора с лошо отношение веднага се опитаха да ни дръпнат надолу.

Но това просто няма да стане.