Две години Robopartans, две години приключения

На 5 декември Училище по роботика Robopartans навърши две години. Това не е денят, в който регистрирахме фирмата. Това е денят, в който заедно с Кирил Митов седнахме и си казахме: “Може да е лудост, но ще го направим”.

Горе долу имахме идея какво и как да направим. За около ден измислихме името, а за още ден – логото. И така започна всичко. През тези две години правих какво ли не. От ръчно надписване на визитни картички, до строене на роботи, измисляне на стратегия и програма, демонстрации пред ученици, водене на занятия, местене на роботи, лаптопи, разклонители, чистене на офиса след занятия, участване в различни програми и конкурси (наградата Empower, бизнес наградите на списание Forbes), и какво ли още не. И всичко това, докато работех в софтуерната фирма, в която работя и до днес. Повечето ми приятели не можеха да ме разберат, какво толкова правя, че не мога да изляза, дори и за час. Мисля, че чак сега започват да разбират.
Преди около година си дадохме сметка, че няма да успеем да направим училището голямо и успешно, когато вършим всичко само двама. Сами избрахме страхотните момчета и момичета, с които да работим. Да, тогава бяха млади и неопитни, но с такова желание за интересна и вдъхновяваща работа, и такъв пламък в очите, каквито можехме да открием само у самите себе си.

Това беше началото на една нова епоха за училището. Малко по малко то започна да води собствен живот. Вече всички имахме напечатани визитки, изграждахме марка, забавлявахме се с децата, възползвахме се от всяка предоставена възможност, за да развиваме потенциала си. Сега като го описвам звучи лесно и забавно. Не е лесно. През тези две години неведнъж видях ръба на силите си. Вероятно най-трудно ми беше да осъзная, че за да водя нормален живот, трябва да се доверя на хората, които сама бях избрала като част от Robopartans. За около половин година видях, че те се справят не по-зле от мен и че училището може да се развива и без да съм там непрекъснато.

Сега като погледна назад не съжалявам нито за миг за бизнес проекта, който стартирахме по време на криза, за безсънните нощи, за емоциите, за усмивките на децата, за признанието, което срещаме у все повече хора. Ако сега трябва да се върна назад и отново да взема решение да стартирам или не, отговорът със сигурност ще е положителен.

В трудни моменти често си повтарям: “Ако беше лесно, всеки щеше да го прави!” Не се отказвайте да сбъднете идеите си. Ако не стане от първия, ще успеете от втория опит. А след една година ще духнете първата свещичка от тортата в чест на вашия успех.